Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2016 09:44 - Политическата класа и think-tank обществата
Автор: kandssystems Категория: Политика   
Прочетен: 1354 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 13.08.2016 14:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Политическата класа и think-tank обществата В настояшата публикация няма готови рецепти и решения на анализираните проблеми, а по-точно е тема за размисъл, като продължение на предходната публикация „Екзистенциалната криза на Западната цивилизация“ - http://kandssystems.blog.bg/politika/2016/04/19/ekzistencialnata-kriza-na-zapadnata-civilizaciia.1445796 12.06.2016 Д-р инж. Станислав Кутев Старият свят се разпада! Това е констатация, която все по-често се среща в публичното пространство. Каква е причината? Естествено причините са много, но фундаменталната може би е остарялата и неадекватна на действителността ценностна система на Западната цивилизация. Дъблинските споразумения, мултикултурализмът, интеграцията са безнадеждно остарели на понятийно ниво и изпразнени от съдържание. Ограниченията на националния суверенитет, на човешките права са вече факт и обективна необходимост, въпреки че все още са свещена крава в ценностната система. Крещящата необходимост от ъпгрейд на ценностите на Западната цивилизация, обаче се премълчава и политиците бягат като дявол от тамян от всеки опит за промяна на статуквото. И не само те – журналистите, публичните личности също. Защо? Отговорът е ясен – това е тоталната им дефинитивна зависимост. От какво и от кого? Нека първо да анализираме каква степен на свобода имат политиците при вземане на решение и от какви фактори са зависими. На първо място политиците са дефинитивно зависими от електоралното отношение към техните решения и действия. Непопулярните решения са самоубийствени за тях. В случаите, когато все пак се прибягва до такива, обикновено някой или няколко политици-бушони изгарят за да се запази кондицията на политическата класа като цяло, или цяла партия се оттегля за дълго време от политическия небосклон. Това обяснява защо кардинални проблеми на дадено общество се завоалират, не се решават или се решават мъчително бавно. Типичен пример са реакциите след кризата 2008-2009г. Разбира се, степента на изграждане на гражданското съзнание и етапа от цивилизационното развитие на едно общество до голяма степен може да стесни кръга от въпроси по които не може да се постигне консенсус за решаването им, но политическата класи винаги си остава зависима от мнозинството. Принципите на самата демокрация поставят всички политици в подчинено положение (в зависимост) спрямо мнозинството от обществото. На второ място е икономическата обвързаност на политическата класа. Тя също е прозрачна и ясно регламентирана. Финансирането на политиката най-общо казано от страна на едрия капитал и лобирането за него също е законна практика. Защитата на структуроопределящия и национално отговорен едър капитал и финанси е задължителна за управляващата политическа върхушка. Сривовете в икономиката на една страна не само носят преки негативи за политиците, но и косвено през електората при социални сътресения свързани с влошаване на финансовия и корпоративен проспиеритет. По-скоро, финансовата обвързаност се изразява в поддържане на едно статукво в икономиката с ниска степен на безработица и бюджетна обезпеченост на социалния комфорт в обществото гарантирано в голяма степен от едрия капитал, дори с цената на бъдещ финансов и социален колапс на цялата система. В по-голямата си част то е силно зависимо от социалните програми и придобивки. Да не забравяме, че богатството в повечето държави е концентрирано в ръцете на 2-5 % максимум 10% от населението. Дори развитата средна класа в напредналите икономики е зависима от социалните придобивки. Следователно, средностистическия политик посмъртно няма да предприеме реформи, които да го лишат от гласовете на мнозинството, променяйки социалните придобивки. Това означава съобразяване с интересите на едрия и може би средния бизнес, отново с цел оцеляване с гласовете на мнозинството, което е зависимо от работодателите си. Защита на корпоративни интереси на големите интернационални компании, подкрепата за едрия бизнес и финансовия капитал, който е кръвоносната система на световната икономика е задължително условие за правилното функциониране на обществото като цяло, чрез данъчните постъпления и преразпределението им през бюджетите за така мечтания от мнозинството социален комфорт. Въпросът е само как, колко и на каква цена. За съжаление глобалните чисто икономическите интереси, императивите на глобализацията, през последните десетилетия започват да навлизат в фаза на все по-засилващо се противоречие с обществените регионални и на различните цивилизации интереси и политическата класа не е в състояние да предложи адекватни нови политики. Ерго, политическата класа няма свободната воля необходима за решаване на кардинални проблеми на обществото с непопулярни мерки и промяна на статуквото. Подобно е и положението с журналистите и публичните личности. Тяхната дефинитивна зависимост от рейтинга им определян от масовия зрител, читател, слушател и т.н. е предопределяща за посланията им. С други думи журналистическият продукт, който излиза в публичното пространство е поръчан от потребителите му и ако съдържа сериозни анализи и прогнози то е случайно, защото не представляват интерес за мнозинството. Примери за неадекватни, но закономерни реакции на политическата класа – колкото искате! Да вземем мантрата „Ислямска държава“ (или както там се нарича) и атентатите през последната година. Медии и политици, в хор внушават че тя е причината и врага и ако тя изчезне ще спрат и атентатите. Преди това беше Ал Кайда, Мюсюлмнски братя и др. След това ше се появят други – Боко Харам и т.н. Винаги ще се търси конкретна лесно смилаема причина и конкретен враг. Те не смеят да назоват истинската причина – противоречията между ценностни системи и цивилизации. Сериозните анализатори като Хънингтън и други, неглижирани в публичното пространство, отдавна са я формулирали – когато има допирни точки между цивилизации с несъвместими ценностни системи винаги ще има сблъсък между тях, ако няма допирни точки – няма сблъсък! Друг пример – процесът на интеграция на имигрантите (малцинствата) в обществото гостоприемник (мнозинството). За да се избяга от истинския проблем с частичната или пълна етнокултурна и религиозна несъвместимост изкуствено се въвежда понятието мултикултурализъм. Какво означава това? – премълчава се, че в действителност се налага интеграция на мнозинството в малцинството. Интеграцията е възможна само при доброволен и декларативен отказ от етнокултурните и религиозни особености на имигрантите. Премълчава се фундаменталния проблем при второ и трето поколение имигранти, а именно фрустрацията още в тийнейджърска възраст при сблъсъка между възпитанието в училище и в семейната среда с запазени етнокултурни и религиозни различия. Тази информационна завеса служи да се спаси свободната, неконтролируема миграция и понятието интеграция от критичен анализ. Следователно обществото водено от своите легитимни представители като цяло дълго време ше се гърчи в нежеланието си да приеме необходимостта от промяна на статуквото и преосмисляне на ценностите си. Добре, но защо обяснението и пътищата за излизане от настоящата екзистенциална криза на западната цивилизация са крайно неприемливи за обществото като цяло. защо мнозинството е против ъпгрейда на ценностната система и промяна на статуквото? Класическите причини са добре известни и няма смисъл да бъдат обсъждани. Това са естествената инерция, навици и консерватизъм, както и мантрите, манипулациите и внушенията в публичното пространство. Причините, които трябва да бъдат анализирани основно са свързани с последствията от глобализацията и преяждането със социален комфорт, а те са взаимосвързани. Темата с преяждането е ясна. Винаги е рисковано да се опитате да измъкнете кокала на някого. Един малък или нулев растеж на БВП (да не говорим за отрицателен) силно се отразява върху социалните програми. Сривовете на фондовите борси намаляват доходността на пенсионните фондове. Безработица, стагнация са все фактори ограничаващи социалните придобивки. И всички тези фактори са пряко свързани с развитието на глобализацията. Свободното движение на хора от една страна осигурява достъпа до общества с по-големи социални придобивки, евтина работна ръка за едрия бизнес и икономически просперитет, а от друга увеличава допирните точки между общности с несъвместими или частично съвместими етнокултурни и религиозни ценностни системи. На лице е кардинално разминаване между икономическите интереси на обществото (в частност на едрия капитал) и политическата и социална стабилност. В най-общ план това са причините поради които широките слоеве на обществото не биха подкрепили промяната на статуквото. За политическата класа причините са ясни. Има ли изход? Има кой да предложи и наложи решение на проблема? Може би! Това могат да бъдат само групи хора, които са независими и не се влияят от общественото мнение. Това са мозъчни тръстове, учени, експерти, анализатори, финансисти или обобщено - think-tank общества, но при едно условие – освен интелектуален и експертен потенциал трябва да разполагат и с огромен властови ресурс. Например Римският клуб, Билдербергският клуб и др. Някои ги наричат тайни общества, други - затворени общества, но има примери, как те могат да решават проблеми, по които не може да има обществен консенсус – например ограничаване на раждаемостта. След анализ от Римския клуб за ресурсния потенциал на Земята предложен на ООН, Китай въвежда сурови ограничения на раждаемостта в страната, въпреки съпротивата на широки слоеве от населението и част от политическата класа. Едно отговорно решение, в интерес на цялото човечество. Разбира се има и други примери. По отношение на структурата на тези общества трябва да се подчертае, че без участието на едрия бизнес и финансов капитал в think-tank обществата не може да се говори за необходимия властови ресурс. Разбира се не става въпрос за олигархични структури или сенчест бизнес и монополни държавно регулирани структури подчинени на имперски и идеологични тясно национални интереси, а за прозрачно управляван национално и обществено отговорен структуроопределящ едър капитал и в максимална степен подвластен на пазарните механизми. Споменатите затворени общества може би са с затихващи функции, но има и други, а могат да се появят и нови. Примитивно е да се говори за тайно световно правителство или за някаква световна конспирация. Това са методи и практики за реализация на проекти, без изявен обществен консенсус и с натиск върху политическата класа. Единствено възможните. След това идва ред на класическите, отдавна отработените демократични механизми. Естествено посочените затворени общества не са единствените, които могат да влияят на развитието на човечеството. И все пак, защо затворени? – за да работят спокойно, без популистки натиск. Това е един от пътищата и може би най-реалният изход от екзистенциалната криза на Западната цивилизация и известна корекция на недостатъците на класическата демокрация, за които още Чърчил говори. Защо все пак така упорито Западната цивилизация се опитва да наложи своята ценностна система, либералната демокрация на всякъде по света, въпреки очевидната им несъвместимост? Отговорът е ясен: Освен неразбирането /или непризнаването/ на различните времеви интервали в цивилизационното развитието на човечеството, това са икономическите и корпоративни интереси. Прави впечатление, че все повече транснационални компании се обезличават териториално и национално. Капиталите им, управление и т.н. са тотално размити като произход и национално участие. Глобализацията на света изисква механизми за над национално управление на обществата и либералната демокрация е в известна степен точно такъв механизъм за въздействие върху отделните слоеве в едно общество и проникване на външно влияние по легален, законен начин. Разбира се, не става въпрос за някакво тайно световно правителство, а за дирижиране на световната политика по легален начин в интерес на световната икономика и пазари, в интерес глобалния икономически интерес, който може да бъде в разрез с интересите и стабилността на локални общества и прослойки. Понякога се получава и обратното. В следващата публикция ще се опитам да привлека вниманието Ви върху темата за ролята на така нречените „Велики сили“ в съвременния свят.



Гласувай:
2



1. appen13 - Радикално левичарския пропаганден американски НЕО-ТРОЦКИЗЪМ....
13.08.2016 11:18
...в неговия най-чист, почти ЛАБОРАТОРЕН вид !
За обща култура драго ми полуграмотно бившо българче с американски паспорт.
Идва епохата на НОВИТЕ ВЕЛИКИ ИМПЕРИИ, като Поднебесната, Персийската, Евразийската, Турската и т.н.
И техните политически елити НИКОГА, ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НЯМА ДА СЕ СЪГЛАСЯТ да бъдат част от НЕО-ТРОЦКИСТКИЯ ЛЕВИЧАРСКО-ЛИБЕРАЛИСТИЧЕН ЗАПАДЕН ПРОЕКТ, да го обслужват и да бъдат туземна полит-прислуга, като събраната от кол и въже от разни германски и американски фондации местна българска компрадорска "политическа класа".
НИКОГА !!!!
Всъщност, ти си от тази наемна НПО-медийна прислуга, която още не е разбрала, че следва нова Велика депресия и горещата фаза на Третата световна война.
А всичко това е пред очите ти и остава единствено да намериш смелост да ги отвориш !
Което никак не е лесно, пък е не плащат аз него !
цитирай
2. zaw12929 - "На лице е кардинално разм...
13.08.2016 14:27
"На лице е кардинално разминаване между икономическите интереси на обществото (в частност на едрия капитал) и политическата и социална стабилност. Едни са за равенство, другите- за свобода, но който държи капитала лъже, тормози и управлява. Спасение няма! Сами си оставихме социалната държава, както гаргата си изтървала сиренцето, подлъгана от лисицата...
цитирай
3. podvodni - Ха-ха-ха, Кутев, само ти ли не си ...
13.08.2016 15:39
Ха-ха-ха, Кутев, само ти ли не си разбрал, че неолибералният модел вече е покойник, и че Земята и човечеството не съществувата заради пазара, а пазара е в услуга на човечеството .
Интересна шушумига си, ще знаеш !
цитирай
4. kaymak - Противоречието като стимул за намиране на изход
26.02.2017 18:05
Разбира се, че “има нещо гнило в Дания” и Авторът не само анализира, но и предлага решения. Дефицитът на стойностни анализи на това, което се случва и като резултат на, и като причина за кризата е повече от очевиден. Различавам се от Автора ( вярвам, отчасти терминологично ), че промяна е необходима не в ценностната система, а в механизма на правене на политика - сфера нуждаеща се от сериозна и цялостна преработка и задълго отлагана. Ролята на “think tank” клубовете е една от опциите. Разбира се, нарастващата консумативност и неизбежната незрялост на мнозинството не само спрямо елита, но и спрямо значителна част от образованата средна класа не могат и не трябва да са заложник на общественото развитие. Но Човешките права и по-нататъшната им еволюция не са аспект на либералната демокрация, а морално - етична стойностна система, която е достижение,....не подлежи на ревизия,.... а обратното - стремеж за развитие във времето. И за “радост” и сведение на преждекоментиращите Западния тип общества са доказано исторически експедитивни на самообновяване. Противоречието между високите нива на Човешки права и материално благосъстояние от една страна и политическа криза рефлектираща в разширяващите се позиции на популизма е по-скоро стимул за намиране на изход отколкото посока към разпад.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kandssystems
Категория: Политика
Прочетен: 28281
Постинги: 12
Коментари: 15
Гласове: 26
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031