Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2016 16:46 - Екзистенциалната криза на Западната цивилизация
Автор: kandssystems Категория: Политика   
Прочетен: 617 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.04.2016 08:23


Екзистенциалната криза на Западната цивилизация

Автоинтервю

Д-р Кутев, 2015г. беше много напрегната в геополитически аспект с неочаквани обрати и висока степен на тревожност. Още в края на 2014г. папа Франциск заяви, че Третата световна война е в разгара си. Какви са причините според Вас за катаклизмите, които разтърсват света и какъв е изходът от тях?

Причините за катаклизмите, които разтърсват света и изходът от тях са известни отдавна, но са целенасочено неглижирани и оставени без коментар в публичното пространство от политиците, поради дефинитивната им зависимост от електоралното мнение и икономическа обвързаност, а обяснението и пътищата за излизане от настоящата екзистенциална криза на западната цивилизация са крайно неприемливи за обществото като цяло.

Основната причина за това, което става със света е един мощен  процес, започнал след края на Студената война и набрал изключителна скорост днес. Това е исконният стремеж на хората да търсят своята идентичност. До преди 25 години този процес се свеждаше до идеологически избор – или си комунист или си антикомунист и демократ. Днес, когато идеологическите противопоставяния затихнаха, личностната идентификация вече се търси на етно-културно и религиозно ниво. На преден план вече са най-разнообразни и разнородни ценностни системи свързани с големите различия в народопсихологията, манталитета, традициите и религиозните специфики в различните народи, общности и групи от хора. Стартира един процес на диференциране и фрагментиране на обществото до степен на разпад в някои случаи на цели държави и нации. Естествено се стига до конфронтация и противопоставяне между отделните общности особенно когато те са смесени териториално. Това е характеристиката на Третата Световна Война, за която говори и папа Франциск – множество локални конфликти с висока интензивност по целия свят. Не става въпрос само за етноцентризъм. Това вътрешно-цивилизационен и между-цивилизационен сблъсък.

Говорите за цивилизационен сблъсък, а може ли да се говори за различни цивилизации в настоящето?

Ето този въпрос имах предвид като споменах в началото за целенасочено неглижиране от страна на политиците и цялото публично пространство. Спомнете си речта на Държавния секретар на САЩ след атентатите в Париж. В нея той, почти истерично, заяви, че това не е сблъсък на цивилизации, а сблъсък между цивилизацията и варварството. А варварството не е ли вид цивилизация? Темата е развита подробно още през 90те години от Самюел Хънингтън и цяла плеада известни учени и анализатори. Скоро препрочетох книгата му и бях изумен от точността, с която преди 20 години е предсказал ситуацията в Украйна, Крим, Близкия изток. С подробности и детайли. А в нашата, Западната цивилизация политици, общественици, медии бягат като дявол от тамян и се страхуват дори да споменат за наличието на различни цивилизации с различни ценностни системи. И всичко това е поради наличието на няколко понятия като свещенни крави и мантри, които витаят в публичното пространство и никой не смее да ги подложи на анализ и преформулиране. Това е екзистенциалната криза на Европейската цивилизация – ценностната ни система се нуждае от ъпгрейт включително на фундаментално, понятийно ниво – мултикултурализъм /мъглява абстракция/, интеграция /на тотално несъвместими ценностни системи?/, хуманно отношение /а как звучи хуманно отношение в условия на неизбежна самоотбрана?/ и най-важното – понятието "общочовешки ценности” , а съществуват ли такива - самото понятие съдържа вътрешно противоречие! Една ценностна система е система, когато  между отделните компоненти съществува някаква последователност  и логически връзки. Когато от различни ценностни системи се извадят в насипно състояние аналогичните  компоненти и се  отстранят взаимно изключващите се такива, те могат да се нарекат „общочовешки”, но няма да е система. Това беше грешката на Барак Обама в речта му след атентатите в Париж.

Д-р Кутев, тогава какво става с човешките права, свободата на словото, изобщо принципите на либералната демокрация? Те не са ли общочовешки, не са ли приложими за цялото човечество?

Естествено, че не са! Отново се сблъскваме с  феномена на щрауса и не искаме или не ни е изгодно до погледнем истината в очите. Различните цивилизации и общности в света живеят в различни темпорални отсечки. Има общества, които живеят в 21 век, други в 20, а има и такива, които са отдалечени на столетия по отношение на развитието на обществено-икономическите отношения. Например Либия. Племената там са в стадий на някакви племенно-общински отношения и много далеч от понятието държавност, от етатичните общества. В рамките на ислямската цивилизация се наблюдава религиозна нетърпимост и агресивност типични за християнството през средновековието и кръстоносните походи 11-12 век. Наистина ислямът се е появил приблизително 600 години след християнството и може би след много време ще  улегне като християнството. Изводът е, че различните човешки общности се намират в различни времеви интервали на своето цивилизационно развитие. Що се отнася до либералната демокрация исторически е доказано, че тя е приложима само в много тесен времеви интервал от цивилизационното развитие на дадено общество  и в никакъв случай не е приложима винаги и навсякъде. От тук идва и поредната фундаментална грешка на Западната цивилизация – понятието универсалност. Либералната демокрация не е универсална ценност. Няма универсални човешки ценности. Може да се говори само за степен на съвместимост между ценностни системи.

Добре, всичко това звучи логично и е добре обосновано, но защо тогава от много десетилетия Европейската цивилизация се опитва с огън и меч да натрапва по цял свят нашите ценности – човешките права, религиозна толерантност, свобода на словото и т.н. От глупост ли?

Естествено, че не е от глупост. Както споменах в началото политиците са дефинитивно зависими от електоралното мнение и икономическа обвързаност, а обяснението и пътищата за излизане от настоящата екзистенциална криза на западната цивилизация са крайно неприемливи за обществото като цяло. Каква е зависимостта на политиците и защо изходът от дупката, в която се намира Западната цивилизация е с неясни и/или неприемливи последствия?

Принципите на самата либерална демокрация поставят всички политици в подчинено положение спрямо мнозинството от обществото. В по-голямата си част то е силно зависимо от социалните програми и придобивки. Да не забравяме, че богатството в повечето държави е концентрирано в ръцете на 2-5 % максимум 10% от населението. Дори развитата средна класа в напредналите икономики е зависима от социалните придобивки. Ерго, средностистическия политик посмъртно няма да предприеме реформи, които да го лишат от гласовете на мнозинството.

Икономическата обвързаност на политиците също е прозрачна и ясно регламентирана. Финансирането на политиката най-общо казано от страна на едрия капитал и лобирането за него също е законна  практика. Защитата на структуроопределящия и национално отговорен едър капитал и финанси е задължителна за управляващата политическа върхушка. Сривовете в икономиката на една страна не само носят преки негативи за политиците, но и косвено през електората при социални сътресения свързани с влошаване на финансовия и корпоративен проспиеритет.

И все пак д-р Кутев това не е отговор на въпроса защо така упорито Западната цивилизация се опитва да наложи своята ценностна система, либералната демокрация на всякъде по света?

Отговорът е ясен: Освен неразбирането /или непризнаването/ на различните времеви интервали в цивилизационното развитието на човечеството, това са икономическите и корпоративни интереси. Прави ли ви впечатление, че все повече транснационални компании се обезличават териториално и национално. Капиталите им, управление и т.н. са тотално размити като произход и национално участие. Глобализацията на света изисква механизми за над национално управление на обществата и либералната демокрация е в известна степен точно такъв механизъм за въздействие върху отделните слоеве в едно общество и проникване на външно влияние по легален, законен начин. Разбира се, не става въпрос за някакво тайно световно правителство, а за дирижиране на световната политика по легален начин в интерес на световната икономика и пазари, в интерес глобалния икономически интерес, който може да бъде в разрез с интересите на локални общества и прослойки. Понякога се получава и обратното.

Може ли един пример?

Разбира се. Например петрола. Съвременните технологии и разработки, които са заключени в сейфовете на големите компании позволяват отдавна да се сведе до минимум  потреблението му. Термоядрения синтез, електромобилите и т.н., но по официална статистика в петролната индустрия са заети повече от 700 милиона хора навсякъде по света. Представяте ли си какво ще се случи ако тези почти милиард хора останат без работа?

Нека да се върнем на актуални теми. Бежанската вълна заливаща Европа. Причини и следствия?

Тривиалната причина естествено е вътрешно цивилизационния конфликт в Близкия изток. Защо обаче мигрантите се насочват към Европа, а не да кажем към Зимбабве. И там няма война! Отговорът е ясен! Няма бежанци, а всички без изключение са икономически емигранти. Ако бяха бежанци от военните конфликти щеше да има равномерно разпределение между всички държави без конфликти. Все пак защо най-вече в Европа? Защото тук е най-остарялата и нереформирана ценностна система на Западната цивилизация, както коментирах в началото. Защото тук най-безпроблемно могат да се консумират социалните придобивки под предлог бъдеща интеграция, а тя е както вече споменахме е възможна само частично, за много малка част от емигрантите.

Ролята на политиците за тази криза най-ясно проличава при Ангела Меркел. Нейната покана в прав текст да залеят Германия естествено не е продиктувана от глупост. Малкият процент безработица и търсения ръст в икономиката и на БВП е причината за този глад за евтина работна ръка, но защитата на икономически и корпоративни интереси с цената на социален взрив и пряк етно-културен и цивилизационен сблъсък е безумие. Каквито и манипулативни техники да се прилагат спрямо германското общество /антирасизъм, мултикултурализъм, антифашизъм и т.н./ и да се засяга тънката струна за чувство за някаква вина, сблъсъкът е неизбежен. Разбира се казаното до тук е валидно в пълна степен и за другите държави от стара Европа. Каквото и публично и медийно затъмнение да се прилага, провалът на дългогодишната политика на интеграция на етническите малцинства е очевиден. Все повече от терористите в Европа са второ и трето поколение емигранти. Разбира се става въпрос за емигранти от други цивилизации, а не за етнически французи работещи в Германия или поляци работещи в Англия или белгийци работещи в Италия. Няма никакъв проблем и смисъл от дискусия вътрешноевропейското, вътрешноцивилизационното придвижване на хора.

А какво става с свободното придвижване на хора, стоки и капитали? С глобализацията?

Сериозен проблем за развитието на света и много от концепциите трябва да се преосмислят на фундаментално ниво. Свободното движение на хора в сегашния му смисъл е безумие въпреки икономическата му целесъобразност за запълване на ниши с недостиг на евтина /или квалифицирана/ работна ръка. Естествено не става въпрос за екскурзионни или  бизнес пътувания. Опасността идва от пътувания с еднопосочен билет. Спомням си, преди много години, в западноевропейските страни не те допускаха, ако на летището още, не покажеш билет за връщане.

Свободното движение на стоки, като компонент на глобализацията не е проблем, ако не е свързано с другите компонента.

Свободното движение на капитали е изключително сложен въпрос, и ако някой може да даде отговор му е гарантирана Нобеловата награда. Бъдещето на капиталовите пазари е мътно, а те са фундамента на пазарната икономика, на капитализма. След кризата през2008 г. започна един закономерен процес на обедняване на света. В общи линии един от факторите за кризата беше лесния достъп до капитали и многото излишни виртуални пари. Огромния държавeн дълг, както казва анализаторът Лари Еделман ще доведе след броени месеци поетапно до срив на йената и Японската икономика, след нея или едновременно идва ред на европейската и накрая ще се срути доларът с всички последствия. Решението и последствията са отработени върху лабораторния модел - кризата в Гърция и тотално обедняване на всичко и всички.

Какви са според вас причините за този апокалипсис?

Ако имате предвид финансовия срив, основната причина са огромните социални разходи. Политиците вече не могат да се измъкнат от капана, който сами си заложиха. Намаляването на социалните придобивки и комфортното ежедневие на големи групи от населението е самоубийствено за цялата политическа класа. Угояването с комфорт може да продължи само с нови заеми и бюджетен дефицит /вкл. и за интеграция/ до спукване на балона. Агонията може да се удължи само с висок ръст на икономиката – мечта за политическата класа. Впрочем това е и едно от малкото смислени обяснение защо е необходим изобщо растежа на БВП. За съжаление това е много малко вероятно. Въпреки прогнозите след кризата от 2008г. се наблюдава увеличаващо се разслоение между бедни и богати, което е много вероятно да се задълбочи вследствие на навлизането на нови технологии и така наречената 4та индустриална революция. Тя ще увеличава безработицата сред ниско и средно квалифицираната работна ръка и ще увеличава доходите на високо квалифицираните специалисти. Разтварянето на ножицата между бедни и богати и между бедни и богати региони първоначално може да бъде смекчено чрез държавно и наднационално регулиране – увеличение на данъците и преразпределяне, но в средносрочен план ще доведе до социални сблъсъци и мощни миграционни вълни. От цялото човечество – 7 милиарда, около 6 милиарда живеят бедно, а 1 милиард са с поносим стандарт на живот. Това е 6 милиарден миграционен потенциал. Само икономически, без да коментираме цивилизационни различия и стремеж към собствена идентичност.

Какви са според вас д-р Кутев възможните сценарии?

Първият сценарий е запазване на статуквото и конвенционален подход към новите проблеми. Няколко Велики сили, например Г-8, част от Г-20 ще се опитат с тоягата и моркова да въведат някакъв приемлив ред в собствените си държави и целия свят при запазване на ценностните системи, общоприети принципи, харти и декларации, например на ООН. Моркова ще бъде, както и до сега много пари, заеми от МВФ, Световната банка и т.н., помощи и всякакви икономически стимули и инструменти. Тоягата винаги е била ембарго, санкции, търговски ограничения и т.н. плюс малко кютек /военни интервенции/. Отново ще се търсят удобни правителства и режими, които да поддържат някакъв ред в страните си срещу пари и затваряне на очите за формирането на олигархични върхушки. Отново ще има императивно преначертаване на граници в интерес на изкривената глобализация, без отчитане на мощния процес на преидентификация на обществата, а това също е вид сблъсък, а не изход от конфликтите по света.

Вторият сценарий при евентуален провал или изчерпване на ресурса на първия, е тоталното капсулиране на света по държави, региони и цивилизационни разломи. Ще се ограничи придвижването на големи маси от хора, свободното движението на стоки си остава, неясно е обаче движението на капиталовите потоци и интересите на многонационалните компании. С други думи – всеки да се оправя сам както може. Разбира се така формулирано е силно преувеличено, но ще намалее значително намесата във вътрешните работи на държавите в всякакво отношение – без налагане на някакви чужди за региона ценностни системи и доктрини, които в повечето случаи са причина за междуобщностни конфликти. Разбира се, локалните и междудържавни  сблъсъци ще останат, но няма да се разпространяват лавинообразно по света. Не е ясно дали ще бъдат туширани геополитическите интереси на „великите сили” /развитите икономики/ и техните апетити за нови пазари, ако се нарушат сега съществуващите урегулирани търговски отношения на междудържавно ниво и при намаляващата роля на ООН и други световни регулатори.

Третият сценарий е компилация между първите два. Да вземем за пример имигрантската криза в Европа и дестабилизацията на Шенгенското пространство. Затварянето на границите между Дания, Швеция, Германия, Австрия и въвеждането на паспортен контрол можеше и още може да се избегне при изграждане на желязна завеса по външните граници на Европа – капсулиране /условно може да се нарече цивилизационно капсулиране/. Не коментирам въпроса с правилата за приема на емигрантите. Тогава свободното движение на европейци вътре в Европа няма да бъде проблем и Шенген ще оцелее.

Говорихте за екзистенциалната криза на Западната цивилизация. Можете ли да резюмирате накратко само ключовите елементи от ценностната система, които се нуждаят от ъпгрейт.

Това надхвърля моите възможности. Необходими са университетски центрове, екипи от водещи учени – политолози, социолози, философи, историци, които да анализират проблемите, динамиката в развитието на света, да предложат различни концепции  и след обсъждане от широки кръгове интелектуалци, и ако е налице в обществото на осъзната необходимост от промяна, да бъдат оформени официално като конвенции, декларации, решения и да бъдат облечени в някакви законови форми.

Все пак в началото на разговора споменахте някои понятия за преформулиране!

О да, но само като тема за размисъл!!! Например:

-         Мултикултурализъм – какво е това? Мирно съвместно съществуване на противоречащи си или взаимно изключващи се културни системи? Например отношението към жените?

-         Интеграция на имигрантите – сьществува ли? След като почти всички атентати /метрото в Лондон, Испания, Париж и т.н./ са извършват от 2 и 3то поколение имигранти? След като навсякъде в Европа – Париж, Брюксел, Мюнхен и т.н. имигрантите живеят капсулирани в отделни квартали, в които дори полицията влиза предпазливо? Правилата по които живеят, законите им, обичаите коренно се различават от европейските ценности и всичко това се приема за интеграция може би обяснена с мултикултурализма? Може би интеграцията е принципно невъзможна?

-         Общочовешки ценности – отделни ценности може би могат да се обявят /чисто пожелателно/ за общочовешки, но за общочовешка ценностна система е абсурдно да се говори.

-         Универсалност на либералната демокрация – при тези големи темпорални различия в обществено-икономическо и цивилизационното развитие на отделните общества и приложимостта на либералната демокрация само в тесен времеви интервал за каква универсалност може да се говори?

-         Различни цивилизации – много страх има внушен и натрупан в медийното и обществено пространство към това понятие. Неглижирането и медийното затъмнение спрямо учените и анализаторите въвеждащи и обосновали това понятие /Хънингтън  и др./ е тотално. А разликите, по-големи или по-малки между обществата са достатъчни за въвеждането на това понятие.

-         Сблъсък между цивилизациите – сблъсъци има навсякъде по света – това е очевидно! Дали са вътрешно цивилизационни или междуцивилизационни – все ще се намери някой, който да ги класифицира!

Интересното в случая, е че този сблъсък е почти незабележим в рамките на световния бизнес. На високо ниво, в мултинационалните компании и взаимоотношенията между големите капиталови играчи по света цивилизационни противоречия няма и се наблюдава уважение и съобразяване с етнокултурните различия. Естествено става въпрос за взаимоотношения между групи с изключително високо културно и образователно ниво. Това е и обяснението за тоталната съпротива на някои елити /бизнес и политически/ срещу приемане на тезата за различните цивилизации и сблъсъка в и между тях.  

-         Бежанец – няма да се спирам на дъблинската формулировка, но си задавам един въпрос. Един бежанец от Сирия защо избира Германия а не Зимбабве? И в Зимбабве няма военни действия! Всички емигранти, които са прескочили съседните страни до военния конфликт са икономически!

Един въпрос, на който аз нямам отговор, но е тема за размисъл – бежанец, в разцвета на силите си 20-30 годишен без семейство отива в Европа на социална издръжка, защото неговите роднини, приятели и съграждани се бият, а ние трябва да изпращаме европейци да загиват там  разтървавайки ги? Нека да потърсим все пак и логиката в понятието:

-         Хуманно отношение – за старците и децата нещата са ясни, но за останалите се връщаме към понятието бежанец. Икономическите имигранти, бедните, гладуващите, бягащите от хуманитарни кризи и бедстващи региони са друга тема. Съществуващите дефиниции трябва да се адаптират към реалностите в съвременния свят. конфликти и кризи има и ще има по целия свят. Изключително важна е корелацията на това понятие с социалните ангажименти на обществото като цяло, изхождайки от тезата за предстоящите кардинални промени в социалните разходи.

-         Търсене на собствената идентичност. Това е процес от векове. Например споровете в България около определението „турско робство“. Преобладаващо сред историците е определението Османско владичество, но в художествената литература, възрожденската поезия и сред широката общественост след Освобождението преобладава първото и подмяната му предизвиква яростна съпротива – защо? В едно интервю проф. Игнатов се докосва до проблема, като обяснява навлизането на определението „робство“ в нашето самосъзнание с борбата за национална идентичност. Борбата за освобождение от Османското владичество е преди всичко борба за духовна и национална идентичност и в много по малка степен за икономически и политически права. Това обяснява и широкото навлизане на термина робство по-скоро в емоционален план и не толкова логически обосновано. В съвременния свят, след края на Студената война,  идентификацията на етнокултурна и религиозна основа  става доминантна и с решаваща роля при формирането на процесите в  глобализиращия се свят.

-         Универсалност на  ценностите на либералната демокрация – от където и да се погледне тезата е абсурдна.

-         Преяждане със социални придобивки или „балонът на социалните разходи“ – случаят „Гърция“ става христоматиен с временната криза която предизвика в Европа, но решението – наливане на пари срещу минимизиране на  социалното преяждане е неприложим в глобален мащаб. Следва експлозия на балона /може би на балоните/.

 

София, 20.01.2016 г.

 



Тагове:   криза,   цивилизация,   Кутев,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kandssystems
Категория: Политика
Прочетен: 28279
Постинги: 12
Коментари: 15
Гласове: 26
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031